Новинарски сайтове: Читателите трябва да "откупят" собствените си данни на завишена цена
Днес noyb подаде жалби срещу платените стени от бисквитки на седем големи германски и австрийски новинарски уебсайта: SPIEGEL.de, Zeit.de, heise.de, FAZ.net, derStandard.at, krone.at и t-online.de. Все повече уебсайтове искат от своите потребители да се съгласят данните да бъдат предавани на стотици компании за проследяване (което генерира няколко цента приходи за уебсайта) или да сключат абонамент (на стойност до 80 евро годишно). Може ли съгласието да се счита за "свободно дадено", ако алтернативата е да платите 10, 20 или 100 пъти повече от пазарната цена на вашите данни, за да ги запазите за себе си?
Персонализираната реклама е необходима за оцеляването? Медиите се финансират от реклами, абонаменти, субсидии или дарения. И онлайн голяма част от рекламите не са персонализирани, точно както при рекламите в печатните медии, радиото или телевизията. Докато медийните компании печелят добри пари от директно поръчана и предимно неперсонализирана реклама, "остатъчното пространство" в уебсайтовете се продава на компаниите за рекламни технологии за няколко цента. След това ценните данни за потребителите се изпращат на тези конкуренти, които по този начин вземат лъвския пай за себе си.
Печалбата и данните остават за Google и Ко. Според американско проучване медиите получават само около 4 % от допълнителните приходи от предаването на данни. В Нидерландия обществените радио- и телевизионни оператори печелят повече пари онлайн от неперсонализирана реклама, отколкото от предаване на данни на компании за проследяване.
Алън Дахи, адвокат по защита на данните в noyb.eu:"Много медийни компании са се превърнали в роби на големи корпорации. Те продават данните и доверието на своите читатели за няколко цента. Големите печалби отиват при технологичните гиганти в рекламната индустрия - също като данните."
Читателите да "откупуват" данните на непосилна цена? Само около 3% от всички потребители искат да се съгласят с обработката на техните данни. Започвайки с derStandard.at в Австрия, все повече медии прилагат решението "плати или се съгласи". Потребителите нямат свободен избор дали искат да дадат съгласието си (както е предвидено в ОРЗД), а трябва да сключат абонамент, ако не искат да дадат съгласието си.
Да кажете "не" на проследяването е не само трудоемко (трябва да въведете името си, адреса си и данните от кредитната си карта), но и потребителите трябва да бръкнат дълбоко в джоба си: докато медийните компании получават само по няколко цента на потребител за предаването на данни, SPIEGEL и FAZ понастоящем таксуват 59,88 евро на година за абонамент без проследяване. Die ZEIT таксува 62,40 евро, а derStandard.at дори 84 евро годишно за своя "PUR абонамент" без никаква форма на реклама. Щом тези цифри се сравнят с общите приходи на медийните компании, размерът на печалбарството става очевиден: ако всички читатели на spiegel.de сключат "PUR абонамент", компанията би генерирала приходи от около 1,2 млрд. евро. В момента текущите им цифрови приходи възлизат на около 76,9 млн. евро. С други думи, разходите за тези абонаменти далеч надхвърлят компенсирането на пропуснатите приходи от реклама, когато потребителите не се съгласяват с проследяването.
Алън Дахи, адвокат по защита на данните в noyb.eu:"Понякога хората ще трябва да платят десет, двадесет или сто пъти повече, за да спрат споделянето на данните си. Създава се впечатлението, че не става дума за справедлива алтернатива на съгласието, а за продажба на скъпи абонаменти."
Разпространението на това "решение" може да се основава и на решение от 2019 г. на австрийския орган за защита на данните, който установи, че няма нарушение на ОРЗД при системата "плати или се съгласи". Това дело обаче беше заведено от непрофесионален участник в процеса и страдаше от до голяма степен неточна фактическа информация пред органа. noyb е решен да промени това решение.
Защитата на личните данни е въпрос на доход? Повечето потребители посещават десетки новинарски сайтове месечно. Ако те не желаят данните им да бъдат споделяни от уебсайтовете, това скоро се превръща в скъпоструващо дело. От правна гледна точка също така не съществува специален статут за частните качествени медии - всеки уебсайт, без значение дали предоставя рецепти или световни новини, би могъл да принуди потребителите да дадат съгласието си с подхода "плати или добре" и по този начин да заобиколи GDPR.
Алън Дахи, адвокат по защита на данните в noyb.eu:"Повечето хора посещават много различни уебсайтове месечно. Ако всеки сайт таксува по 5 евро, доста бързо трябва да сте с най-високи доходи, за да можете да си позволите защита на данните. Това вече няма нищо общо със свободно даденото съгласие."
Рекламата, съобразена със защитата на личните данни, като решение. Вестниците и списанията търсят начини да оцелеят в един цифров свят, в който "онлайн" често е равносилно на "безплатно". noyb е наясно с този проблем и ежедневните ни контакти с журналисти показват как ситуацията става все по-несигурна за качествените медии. Тесните печалби за сметка на основното право на читателите им на защита на данните обаче няма да бъдат решение на всички финансови проблеми.
Алън Дахи, юрист по защита на данните в noyb.eu:"Нуждаем се от правилно финансирани медии. Погрешно е обаче да се смята, че прехвърлянето на потребителски данни към Google и други ще реши този структурен проблем. Иновативните рекламни системи, които медийните компании управляват сами и при които както данните, така и печалбите остават в качествените медии, са не само законово необходими, но вероятно са и въпрос на икономическо оцеляване. Понастоящем бившите флагмани на свободната преса не са се превърнали в нищо повече от рекламни стълбове и събирачи на данни за Google, Facebook и други технологични и рекламни гиганти. Трябва да се върнем към система, в която читателят следва рекламата, а не в която рекламата следва читателя."
