Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД) скоро ще излезе с вероятно най-значимото си становище до момента: той ще определи дали европейците продължават да разполагат с реалистична възможност да защитят правото си на неприкосновеност на личния живот онлайн. През ноември 2023 г. Мета прие подхода "Плати или добре". Оттогава насам потребителите са принудени или да плащат "такса за поверителност" в размер на 251,88 евро годишно, или да се съгласят да бъдат проследявани. Поради това нидерландските, норвежките и хамбургските органи за защита на данните (ОЗД) поискаха обвързващо становище на ЕНОЗД по този въпрос. Ако принципът "Плати или не" бъде узаконен, компании от всички индустриални сектори могат да последват примера на Meta - което може да означава край на истинското съгласие за използване на европейските данни. noyb сега обедини усилията си с 27 други неправителствени организации (включително Wikimedia Europe, Bits of Freedom и Норвежкия съвет на потребителите), за да призове ЕБО да издаде становище, което да защитава основното право на защита на данните.
- Съвместно писмо до Европейския комитет по защита на данните
- Искане на ОЗД за становище на ЕНОЗД относно "съгласие или плащане"
Мета казва "плати за правата си". След като през юли миналата година Съдът на Европейския съюз (СЕС) обяви за незаконна работата на Meta с потребителски данни, Meta прибягна до следващия най-добър вариант за заобикаляне на GDPR и въведе така наречената система "Плати или се съгласи". От ноември 2023 г. потребителите на Instagram и Facebook са принудени или да плащат такса в размер до 251,88 евро годишно, или да се съгласят да бъдат проследявани за целите на целевата реклама. С други думи: Вместо най-накрая да поиска съгласие с "да" или "не", Meta начислява такса от 251,88 евро за натискане на бутона "отхвърлям". В действителност повечето хора просто нямат друг избор, освен да се съгласят с използването на техните данни, когато се сблъскат с такса. Ефектът е ясно илюстриран от научни изследвания: Например изпълнителният директор на доставчика на услугата "Pay or Okay" contentpass заявява, че 99,9 % от посетителите се съгласяват с проследяването, когато са изправени пред такса от 1,99 EUR. В същото време обективни проучвания показват, че само 3-10 % от потребителите искат личните им данни да бъдат използвани за целева реклама.
Макс Шремс: "Съгласно законодателството на ЕС потребителите трябва да имат "свободен и истински избор", когато се съгласяват да бъдат проследявани за персонализирана реклама. В действителност те са принудени да плащат такса, за да защитят основното си право на неприкосновеност на личния живот."
Предварително отбелязаните кутийки са незаконни, но таксата за "отказ" е нормална? Нидерландският, норвежкият и хамбургският орган за защита на данните (ОЗД) вече са поискали становището на ЕНОЗД относно този подход, което ще определи бъдещето на свободното съгласие онлайн. Възможните последици от това становище далеч надхвърлят събирането на потребителски данни от Meta: Ако подходът "Плати или добре" бъде узаконен, той ще се разпространи като горски пожар. Това може да се види в Германия, където 30 % от 100-те най-големи уебсайта вече използват "Плати или Окей", за да повишат процента на съгласие. Макар че Съдът на ЕС и органите досега бяха категорични, че например "предварително отбелязаните кутии" или бутоните за отхвърляне на втория слой на банера са незаконни, изглежда, че простото искане на пари не се разглежда като ясен проблем. Ако органите за защита на данните не заемат ясна позиция срещу това, европейците може бързо да загубят "действителния или свободен избор" да приемат или отхвърлят обработката на личните си данни, който беше крайъгълен камък на ОРЗД и беше многократно потвърждаван от Съда на ЕС.
Макс Шремс: "Ясно е, че laissez-faire подходът по отношение на "Плати или не" в някои държави членки е неуспешен. Например Германия беше залята от системи "Плати или приеми" само за девет месеца, след като властите ги разрешиха. Сега властите имат възможност да променят националния си подход, когато това бъде гласувано в Брюксел."
Неуспешен опит за подкрепа на новинарските медии. Първите схеми "Плати или приеми" бяха въведени от изпитващи затруднения новинарски организации, които губеха все повече приходи от реклама. Ето защо изглежда, че органите за защита на данните са дали зелена светлина на такива системи с надеждата да подкрепят новинарската индустрия. В действителност обаче издателите получават само остатъците от приходите от реклама, ако хората приемат проследяването. Освен това до 99,9 % от хората избират опцията "Добре", което води до минимални продажби на платени абонаменти. Истинските печалби от персонализирани реклами остават за големите корпорации като Meta и Google.
Макс Шремс: "Надеждата беше, че "Плати или Окей" може да спаси новинарските медии, които загубиха приходите си от реклама в полза на "големите технологии". Това не проработи, тъй като 99,9 % отказват да платят, за да си върнат собствените данни. Иронията е, че "големите технологии" сега използват тази вратичка за себе си"
Основните права като луксозна стока? Ако значителен брой компании и уебсайтове преминат към "Плати или Окей", разходите бързо ще излязат извън контрол. Средностатистическият европеец има инсталирани 35 приложения на своя смартфон. Ако всички тези приложения последват примера на Meta и започнат да начисляват такса, подобна на 251,88 евро на година, цената ще разбие бюджета на повечето хора. По-конкретно, едно четиричленно семейство с 35 приложения на телефон би получило сметка от 35 263,20 евро годишно. Това би направило правото на защита на данните до голяма степен недостъпно, и то не само за 22,6 % от европейското население, което понастоящем е изложено на риск от бедност или социално изключване.
Макс Шремс: "Всеки месец потребителите работят със стотици уебсайтове, приложения и компании. Всички те биха могли просто да начислят "такса за защита на личните данни", ако не сте съгласни данните ви да бъдат събирани, споделяни или продавани. Ако направите изчисленията, това прави хиляди евро годишно."
28 неправителствени организации призовават EDPB да защити свободното съгласие онлайн. Ето защо долуподписаните 28 неправителствени организации и организации за защита на правата на потребителите (включително Wikimedia Europe, Bits of Freedom и Норвежкия съвет за защита на потребителите) призовават ЕДПБ и всички национални органи за защита на данните категорично да се противопоставят на "Плати или не", за да се предотврати създаването на значителна вратичка в ОРЗД. Становището на EDPB ще определи бъдещето на защитата на данните и на интернет за години напред. От изключителна важност е становището наистина да гарантира на субектите на данни "истински и свободен избор" по отношение на обработката на техните лични данни.
Макс Шремс: "Сега 28 организации на гражданското общество призовават властите да гарантират, че основните права няма да се превърнат в стока или луксозна стока. Това вероятно е най-важното решение относно правата на ЕС на неприкосновеност на личния живот от десетилетие насам."
