Днес EDPB издаде първото си решение относно "Pay or Okay" във връзка с големи онлайн платформи като Instagram и Facebook, както първо съобщи Politico. С това решение се забранява на Meta да използва незаконно искане за съгласие при обработване на лични данни. Изглежда, че към настоящия момент Meta е изчерпала възможностите си да продължи да използва данните на хората за реклама в ЕС без механизъм за съгласие, който действително да е в съответствие със закона.
Мнение за големи онлайн платформи. Както се твърди в предишни дела, заведени от noyb, изглежда, че EDPB е следвал единственото логично разбиране на понятието "свободно дадено съгласие", когато е анализирал системата "Pay or Okay" на Meta, която е таксувала потребителите с повече от 250 евро годишно за Instagram и Facebook, ако те не са дали "свободно" съгласие за използването на личните им данни. Politico цитира EDPB да казва:"В повечето случаи за големите онлайн платформи няма да е възможно да спазват изискванията за валидно съгласие, ако поставят потребителите само пред двоичен избор между съгласие за обработване на лични данни за целите на поведенческата реклама и заплащане на такса".
Макс Шремс:"Като цяло Мета няма възможност за избор в ЕС. Сега тя трябва да предостави на потребителите истинска опция "да/не" за персонализираната реклама. Тя все още може да таксува сайтовете за обхват, да участва в контекстуална реклама и други подобни - но проследяването на хора за реклами се нуждае от ясно "да" от страна на потребителите."
Дискусия - необходими са доказателства. Днешното становище на ЕНОП ще трябва да бъде анализирано по-подробно, след като бъде публикувано в цялост. Вероятно то ще бъде само отправна точка за по-широка дискусия относно "Плати или Окей" в различни контексти, като се има предвид, че ЕНОП възнамерява да издаде допълнителни насоки по-късно тази година, които надхвърлят "големите онлайн платформи". Основният въпрос остава дали моделът "Плати или приеми" може да отговори на правното изискване съгласието да бъде "свободно дадено" и да се спазват "истинските желания" на потребителите. В крайна сметка съгласието за обработване на лични данни е решение за отказ от основното право на защита на данните. Обикновено основните права не могат да се "продават" или да се предоставят само срещу заплащане. Досега ЕНОЗД до голяма степен е взел решение във вакуум, без независими и изчерпателни доказателства за това как моделът "Плати или не" се намесва в истинския и свободен избор на потребителите.
Макс Шремс, председател на noyb:"Приветстваме факта, че EDPB започна по-нюансирана дискусия относно "плати или приеми" и поне изясни, че големите платформи не могат да използват "плати или приеми".Въпреки това сме загрижени, че днешното първо становище е доста предпазливо и се основава на ограничени факти. Уверени сме, че след като всички факти бъдат представени, "Pay or Okay" ще бъде обявено за незаконно във всички случаи. Знаем, че "Плати или приеми" променя степента на съгласие от около 3 % на повече от 99 % - така че е толкова далеч от "свободно дадено" съгласие, колкото Северна Корея е далеч от демокрацията. Изключително важно е да получим всички съответни цифри за по-нататъшни решения отвъд Meta и по-големите платформи."
Необходим е трети вариант. EDPB също така спомена възможността за въвеждане на трета опция освен "Плати или Окей", която досега до голяма степен е пренебрегвана от индустрията. Всъщност има много начини за монетизиране на даден уебсайт, като например контекстуална реклама, позициониране на продукти, платено съдържание или фриймиум модели, при които определено съдържание е достъпно само срещу заплащане. Докато индустрията се опитва да ограничи дискусията до две възможности ("платено" или "добре"), EDPB подчерта, че ОРЗД не ограничава други начини за финансиране на продукти - дори ако те може да са по-малко печеливши.
"Плати или добре" е краят на "свободно даденото" съгласие. Както предупреждавахме през последните месеци, "Плати или приеми" води до огромни разходи за потребителите (лесно 35 263,20 евро за четиричленно семейство), които далеч надхвърлят настоящите приходи на издателите от реклама, които често възлизат само на няколко цента. В момента средният приход от програмна реклама в ЕС е 1,41 евро на потребител - във всички уебсайтове на месец. В страни като Австрия, Германия, Франция, Испания или Италия посещението на 100-те най-големи уебсайта вече може да струва повече от 1500 евро годишно, ако не се съгласите с проследяването. Във фоновото видео от миналата седмица също така подчертахме проблематичната динамика на вземане на решения при "Плати или добре", която променя "свободното желание" на потребителите от 3%, които искат да имат персонализирана реклама, до 99,9%, които (неохотно) натискат "съгласен", ако алтернативата е висока сметка.
Макс Шремс:"Когато повече от 90% от потребителите се съгласяват с нещо, което не искат, не е необходим адвокат, за да се види, че това не е "свободно дадено" съгласие. Всъщност, 5 години след влизането в сила на GDPR, това е само последният "трик" за подкопаване на законодателството на ЕС или поне за отлагане на спазването му с още няколко години. Изключително проблематично е, че органите все още не са заели ясна позиция по този въпрос. В делата , които сме завели в Австрия или Германия, по-скоро виждаме, че органите си затварят очите за "Плати или приеми", защото то е въведено първо от новинарските медии, на които не искат да се месят - въпреки че законът е еднакъв за всички."
Предистория. До влизането в сила на ОРЗД на 25 май 2018 г. Meta използваше "съгласието" съгласно член 6, параграф 1, буква а) от ОРЗД като правно основание за обработване на личните данни на потребителите, например за реклама. Съгласно ОРЗД съгласието ще трябва да бъде конкретно, информирано, недвусмислено и свободно дадено. Meta се опасяваше, че предоставянето на потребителите на такава опция "да/не" ще ограничи възможностите им да печелят пари в ЕС, затова в полунощ на 25 май 2018 г. Meta започна да твърди, че показването на реклами е част от договора с потребителите, като използва член 6, параграф 1, буква б) от ОРЗД. Това беше обявено за незаконно от Съда на Европейския съюз (СЕС) и Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД) през 2023 г. След това през 2023 г. Meta за кратко твърдеше, че има "законен интерес" да обработва лични данни за рекламиране съгласно член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД, докато не започна да се връща към "съгласието" съгласно член 6, параграф 1, буква а) от ОРЗД - като поиска от потребителите да дадат съгласие или да платят такса до 20,99 евро за Instagram и Facebook заедно.
Норвежкият, нидерландският и хамбургският орган за защита на данните върнаха "Pay or Okay" на EDPB, който вече е издал решение. Всички тези опити за заобикаляне на закона са извършени с активната подкрепа на Ирландската комисия за защита на данните (КЗД), като водещ регулатор на централата на Meta в ЕС в Ирландия. По-късно всички тези "споразумения" с ирландския регулатор бяха признати за незаконни от EDPB или от СЕС.
