Контекст. Филип Латомб, френски член на парламента, предявява пред Общия съд (първоинстанционен съд на ЕС) иск за отмяна на споразумението между ЕС и САЩ за предаване на данни (Трансатлантическа рамка за защита на данните). СЕС (втората инстанция в рамките на съдилищата на ЕС) преди това е постановил в делата "Schrems I" и "Schrems II", че двете предходни споразумения са незаконни. И двете бяха отменени. Новото споразумение е структурирано почти идентично със старите, незаконни споразумения и следователно вероятно е незаконно - особено ако се вземат предвид последните злоупотреби с власт на администрацията на Тръмп при издаването на изпълнителни заповеди. Тъй като делото на Латомбе е заведено като иск за отмяна, а не като преюдициално запитване от национален съд, той е трябвало не само да докаже, че сделката е неправилна по същество, но и че е пряко засегнат, за да има право изобщо да заведе дело.
Възражението на Latombe не е убедително за Общия съд. Екипът на г-н Latombe избира доста целенасочено и тясно оспорване на сделката за данни между ЕС и САЩ. Изглежда, че като цяло Общият съд не е бил убеден от доводите и съображенията, изтъкнати от г-н Latombe. Това обаче не означава, че друго оспорване, включващо по-широк набор от аргументи и въпроси, свързани със сделката, не би било успешно. Г-н Latombe може също така да реши да обжалва решението пред Съда на ЕС, който (съдейки по предишните решения по делата "Schrems I" и "Schrems II") може да има различно мнение от Общия съд.
Макс Шремс: "Това беше доста тясно предизвикателство. Убедени сме, че един по-широк преглед на американското право - особено на използването на изпълнителни заповеди от администрацията на Тръмп, би трябвало да даде различен резултат. Преглеждаме възможностите си да подадем такова оспорване. Въпреки че Комисията може да спечели още една година, все още ни липсва каквато и да е правна сигурност за потребителите и предприятията."
Решението по ДПХР се разминава с фактите в САЩ. Доколкото първото прессъобщение на Съда обобщава делото, изглежда, че Общият съд масово се е отклонил от решението на Съда на ЕС и също така не е в течение на американското право. Съдът например е постановил, че новият "Съд за защита на данните" (Data Protection Court of Review - DPCR) ще бъде независим - когато такава независимост е гарантирана само с президентска заповед, а не със закон. Тръмп точно сега отстранява хора, дори когато тяхната независимост е гарантирана от закона.
Макс Шремс:"Точно сега виждаме как Тръмп отстранява "независими" ръководители на ФТК или Федералния резерв. Въпросният съд дори не е създаден със закон, а само с изпълнителна заповед на президента - и следователно може да бъде отстранен на секундата. Много е изненадващо, че Съдът на ЕС би счел това за достатъчно. Сравнявайки този случай с делата в рамките на ЕС, като например тези за Полша или Унгария, се изисква голяма умствена гъвкавост, за да се приеме това като независим Съд."
Общият съд масово се отклонява от решенията на Съда на ЕС. Защитите по новото споразумение са почти 1:1 копи/пейст на предишните споразумения, които Съдът на ЕС намери за незаконосъобразни по делата Schrems I и Schrems II. В някои елементи защитите са дори по-лоши, отколкото в по-старата изпълнителна заповед, които не бяха достатъчни за СЕС. Ето защо е изненадващо, че Общият съд ще издаде различно решение по третата версия на сделката между ЕС и САЩ в сравнение с предишните две версии.
Макс Шремс:"Ясно е, че долната инстанция тук масово се отклонява от практиката на СЕС. Ние сме много изненадани от този резултат. Възможно е Общият съд да не е разполагал с достатъчно доказателства пред себе си - или пък да иска да направи така, че да се отклони от практиката на Съда на ЕС. Ще трябва да анализираме решението по-подробно през следващите дни"
