Днес, noyb е подала жалба срещу популярния онлайн речник dict.cc. Общият регламент за защита на данните (GDPR) изисква съгласието да бъде дадено свободно, информирано, конкретно и недвусмислено. При посещение на dict.cc, потребителите биват подтиквани да дадат съгласие за онлайн проследяване от невероятните 1 741 (!) „партньора“ с едно-единствено кликване. Това прави невъзможно за потребителите да знаят точно кой има достъп до данните им и как те всъщност се използват. Макар dict.cc да е краен пример, исканията да се откажете сляпо от правото си на неприкосновеност на личния живот в полза на безброй трети страни за съжаление са често срещан проблем при уебсайтове и приложения, които разчитат на онлайн реклама, дори 8 години след влизането в сила на GDPR.
Контекст. Компаниите за онлайн реклама разчитат в голяма степен на проследяванетона навиците на потребителите при сърфиране, техните интереси, взаимодействия и местонахождение, за да им показват персонализирани реклами. Съгласно законодателството на ЕС за защита на личните данни обаче онлайн проследяването по подразбиране е незаконно. Затова компаниите трябва да поискат вашето съгласие да „се откажете“ от правото си на неприкосновеност на личния живот, ако искат да ви проследяват. Ето защо навсякъде виждате банери за съгласие. Проблемът обаче е, че повечето от тези банери искат вашето съгласие за стотици, ако не и хиляди, онлайн рекламни компании, които споделят вашите данни помежду си. Макар това първоначално да се прави с цел инвазивна онлайн реклама, данните често се споделят и продават от брокери на данни и за други цели. Дори правоохранителните органи от двете демократичните и авторитарни правителства купуват такива данни за целите на наблюдението.
Неинформирано съгласие. dict.cc’ поискването за съгласие на dict.cc в момента споменава 1 741 „партньорски“ компании, на които ще бъде предоставен достъп до устройството и личните данни на потребителите. Прочитането на всичките им политики за поверителност би отнело поне 170 часа (дори ако просто прегледате всяка политика за 6 минути). Това е повече от цяла седмица за едно-единствено искане за съгласие. Освен това тези „партньори“ често посочват, че препращат данните ви още по-нататък. За жалбоподателя, както и за другите потребители на уебсайта, това прави практически невъзможно да се разберат последствията от тяхното „съгласие“. Тази разпространена практика (вж. например www.repubblica.it, www.bergfex.de, www.fifa.com) прави получаването на „информирано съгласие“, както се изисква от Общия регламент за защита на данните (GDPR), практически невъзможно.
Феликс Миколаш, адвокат по защита на личните данни в noyb:„Би отнело дни, а дори и седмици, за да се прочетат и разберат както трябва политиките за защита на личните данни на 1 741 компании. Абсурдно е да се предполага, че това би позволило вземането на информирано решение.“
Подадена жалба в Австрия. noyb вече е подала жалба до Австрийската агенция за защита на данните, тъй като dict.cc няма валидно правно основание за обработката наданните на жалбоподателя. Ние изискваме от австрийската служба за защита на личните данни да разпореди на онлайн речника да изтрие незаконно обработените данни – и да информира всички получатели наданните на жалбоподателя за изтриването. Освен това, noybпредлага да бъде наложена глоба, за да се предотвратят подобни нарушения в бъдеще. Органът може също така да наложи по-широка забрана или да отнесе въпроса до Европейския съвет за защита на данните за становище, предвид общото му значение.
Мартин Бауман, адвокат по защита на личните данни в noyb: „Да дадеш съгласие хиляди„партньорски“ компании да използват личните ти данни не само изглежда погрешно, но и наистина е така. Органът за защита на личните данни трябва най-накрая да сложи край на тази практика.“
