Съдът на ЕС потвърди, че не съществува "праг" за обезщетение за вреди по GDPR, противно на националните съдилища.
Днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови първото решение относно емоционалните щети по GDPR, като потвърди, че GDPR не изисква "праг" за обезщетение. Другите изисквания на Съда са типичните изисквания за всеки иск за обезщетение за вреди.
Съдът на ЕС потвърждава "емоционалните вреди". Съдът на ЕС потвърди, че потребителите имат право на обезщетение, когато личните им данни са били незаконно обработени. Както при всеки иск за обезщетение за вреди, СЕС изисква да има нарушение, вреди и причинно-следствена връзка. Макар че СЕС отбелязва, че няма иск без реални вреди, това не е изненада.
Макс Шремс: "Приветстваме разясненията от страна на Съда на ЕС. Цяла индустрия се опита да тълкува по нов начин ОРЗД, за да избегне необходимостта да плаща обезщетения на потребителите, чиито права е нарушила. Изглежда, че това беше отхвърлено. Ние сме много щастливи от резултата."
Германската правна общност се опита да ограничи допълнително прилагането на GDPR. Особено в Германия много членове на правната общност се опитаха да въведат "праг" за искове по GDPR, който съществуваше в германското право преди въвеждането на GDPR. GDPR не предвижда такъв праг, но въпреки това много национални съдилища са отхвърлили искове въз основа на концепцията за "праг" за емоционални вреди. Върховният съд на Австрия също се опита да се присъедини към германското становище. Това становище вече е отхвърлено.
Макс Шремс:"Вече станахме свидетели на много дела по GDPR, които бяха отхвърлени без основателна причина. Ако съществуваше праг, щеше да е много трудно да се определи той. Колко минути трябваше да се ядосвате или да плачете? Законът не предвижда такъв праг, точно както няма праг за всеки друг иск. Можете да заведете иск и за 5 цента, просто реалността е такава, че никой не го прави"
Предистория на делото. Австрийската пощенска служба генерира статистически данни за вероятните политически пристрастия на милиони хора. На ищеца е бил определен вероятен интерес към крайнодясната "Партия на свободата", но тъй като ищецът е бил в австрийския списък за отказ от пощенска реклама, не е ясно дали тази информация някога е била разкрита на трета страна. Въпреки това ищецът е поискал обезщетение за незаконното обработване на данните му. Австрийският Върховен съд препраща делото на Съда на ЕС за решение, като предлага на Съда да въведе "праг" за подобни искове, а също така да формулира случая като нарушение без реални вреди.
