В сряда държавите-членки на ЕС одобриха промяна в Общия регламент за защита на данните (GDPR), която би поставила интересите за печалба на OpenAI, Anthropic, Google, Meta и SpaceX над основното право на европейците на защита на данните. Според одобрения текст обработката на лични данни „в контекста на изкуствения интелект“ автоматично ще се счита за законна. По-конкретно, големите технологични компании ще могат да използват всички лични данни, събрани през последните десетилетия, практически без никакви ограничения, стига това да става „в контекста“ на изкуствения интелект. Шремс: „Съгласно договорения текст печалбите на компаниите за изкуствен интелект обикновено ще имат предимство пред основното право на европейците на неприкосновеност на личния живот. Това не е нищо друго освен цифрово отнемане на собствеността на европейците.“ Всичко това се случва, въпреки че ключови фигури от корпорациите за изкуствен интелект активно предупреждават за огромните рискове, свързани с техните собствени продукти.
Последните ограничения падат: Печалбите на компаниите за изкуствен интелект надделяват ли над защитата на данните? Каточаст от предложението „Digital Omnibus“ Европейската комисия заяви, че ще направи само незначителни промени, за да улесни нещата за компаниите в ЕС. В същото време тя изрично заяви, че ще поддържа „високо ниво на защита“ за хората в Европа. Поради това беше избрана „ускорена процедура“. Това беше направено без да се извърши оценка на основните права или да се включи пряко европейската експертна група по защита на данните.
Член 88в, както е предложен от Европейската комисия (сега член 88а в документа на Съвета), има за цел да либерализира използването на лични данни за изкуствен интелект. Предложението в момента се разглежда в Съвета, където ирландското председателство в момента държи кормилото. Ирландия служи и като седалище в ЕС за по-голямата част от американските и китайските корпорации в областта на изкуствения интелект.
Цифрово отчуждаване: одобрено в Съвета. С подкрепата на Германия и други влиятелни държави от ЕС Съветът (представляващ държавите-членки на ЕС) одобри в сряда, че на компаниите по принцип трябва да се разрешава да правят практически всичко при използването на лични данни „в контекста на изкуствения интелект“. Това означава, че търговските интереси на компаниите за изкуствен интелект по принцип ще имат предимство пред основните права на потребителите. Това общо разрешение ще важи и за хора, които никога не са били клиенти на такава компания, както и за данни, въведени преди десетилетия, например в чатове или в социалните медии. Всички лични данни, до които дадена компания за изкуствен интелект по някакъв начин може да се добере, ще попадат в обхвата на разпоредбата. Няма да е необходимо да се иска съгласие от потребителите. Вместо това автоматично се приема, че компаниите имат преобладаващ „легитимен интерес“, ако използват или обучават какъвто и да е продукт за изкуствен интелект.
Съветът е добавил позоваване на съществуващите права и задължения съгласно член 21 (право на отказ в конкретни случаи) и член 24 от ОРЗД (необходимостта от техническо и организационно изпълнение на правните задължения), но тези т.нар. „гаранции“ биха се прилагали към всяко обработване дори и без това позоваване. По същество новият член 88а относно ИИ не изисква никакви съществени гаранции.
Макс Шремс: „В сряда държавите-членки на ЕС се съгласиха да вземат нашите данни и да ги предоставят безплатно на компаниите за изкуствен интелект. Десетилетия наред казвахме на хората, че данните им са в безопасност и в най-добрия случай се използват за реклами. Сега Google, Meta и Microsoft могат просто да използват всички данни, които са събрали, почти без ограничения и за всеки проект, който включва някакъв „ИИ“ компонент. Това е най-големият подарък, който държавите-членки на ЕС някога са правили на големите технологични компании в САЩ.“
Продажбата на европейски данни на САЩ и Китай. Политиците изглежда вярват, че европейската икономика ще спечели от премахването на колкото се може повече закони. Въпреки това може да се очаква точно обратното: повечето компании от ЕС нямат нито достъп до същия обем данни, нито капитала, за да се конкурират с американските корпорации. В много случаи това би могло да означава също, че данните, събрани от компании в ЕС (но обработвани на платформи или услуги извън ЕС), ще постъпват при доставчици в САЩ или Китай.
Макс Шремс: „Тази законодателна промяна облагодетелства преди всичко големите играчи – онези, които са събрали огромни количества европейски данни. Това е пълно разпродаване на европейските данни на глобални корпорации. То би довело и до изтичане на голямо количество ноу-хау от компаниите в ЕС към САЩ или Китай. От гледна точка на индустриалната политика такъв подход е лудост.“
„Бланков чек“ за цяла технология? ОбикновеноОбщият регламент за защита на данните (GDPR) разрешава обработката за конкретни цели (например съхранение за данъчни цели или предотвратяване на измами). Въпреки това, договореният член 88в (или член 88а) легитимира цяла технология. Независимо от целта, за която се използва, всяка система за изкуствен интелект би могла по подразбиране законно да събира всякакви лични данни. Например, предложеният член би позволил също така обучението и използването на изкуствен интелект за манипулация, дезинформация, създаване на изображения с голота или дронове-убийци, а всъщност и за всяка друга съмнителна цел. Много операции по обработка, които досега бяха незаконни, биха могли изведнъж да станат законни – само защото се извършват „в контекста“ на система за изкуствен интелект. Например, обработката на данни за целите на персонализираната реклама (без съгласие) понастоящем е незаконна в ЕС. Сега обаче рекламата би могла внезапно да стане законна, ако е персонализирана с помощта на технология за изкуствен интелект.
Макс Шремс: „Това е все едно да се каже, че всичко е позволено – без значение какво правиш – стига да се прави с ИИ. Ако нещо е незаконно в Excel таблица, то става законно, ако се прави с ИИ агент. Напълно абсурдно е да се дава преференциално третиране на технология с висок риск спрямо всяка друга компютърна система.“
45-годишното обещание за защита на данните се руши. На европейско равнище законодателството за защита на данните съществува от 1981 г. Десетилетия наред на европейците се обещаваше, че такава (предполагаемо) „строга“ защита на данните ще гарантира, че платформи като Twitter/X, Facebook или Instagram, както и корпорации като Google или Microsoft, които събират огромни количества данни, „никога“ няма да ги използват за други цели, освен за тези, за които са били споделени. Предложеният член 88в (или сега 88а) нарушава това обещание: всички събрани данни изведнъж стават достъпни за всякаква употреба от всяка система за изкуствен интелект.
Макс Шремс: „От 80-те години насам обещаваме на хората, че макар големите корпорации да съхраняват данни, те имат право да ги използват само в ограничена степен. Член 88а обаче изведнъж отваря шлюзовете и позволява неограничено използване на всички данни за изкуствен интелект.“
Допълнителни масивни ограничения на защитата и правата. Освен това държавите-членки на ЕС предложиха драстично да стеснят определението за „лични данни“. Това означава, че, наред с другото, не е ясно дали онлайн проследяването все още ще попада в обхвата на Общия регламент за защита на данните (GDPR). Това се предполага да се осъществи чрез т.нар. „псевдоними“, които по принцип вече не би трябвало да попадат в обхвата на Общия регламент за защита на данните. Проблемът е, че повечето ИТ системи работят предимно с псевдоними (като потребителски идентификатори, идентификатори за проследяване, IP адреси или номера на социална сигурност). Решението дали данните все още са „лични“ ще се взема предимно от компаниите, които са регулирани от закона. Такива дебати обикновено се проточват с години и затрупват процедурите с огромни забавяния и огромни разходи – така че това е всичко друго, но не и „опростяване“.
Макс Шремс: „Тези промени са взети направо от наръчника на всяка голяма адвокатска кантора, защитаваща големите технологични компании. Прекарахме години в съдилища и пред властите, за да постигнем отхвърлянето на тези твърдения. Законодателят на ЕС вероятно ще им даде допълнителен тласък и по този начин ще направи законодателството на ЕС още по-сложно и неприложимо.“
Следващото бойно поле: Европейският парламент. Това споразумение не представлява споразумение по окончателния текст на закона. Съветът трябва да договори окончателния текст с Европейския парламент, който все още не е заел позиция. Европейската комисия е третата институция, участваща в така наречените „триалога“, които ще доведат до окончателен закон на ЕС. Комисията вече направи обрат на 180 градуса преди известно време и в момента ясно дава приоритет на интересите на индустриалните лобита пред основните права.
Позицията на Европейския парламент все още се изготвя. Докато по-голямата част от Европейската народна партия (ЕНП) са склонни да се застъпват за въвеждането на все повече и повече пропуски в цифровите закони на ЕС, членовете на Европейския парламент от центристко-левите фракции досега са се противопоставяли и подкрепят запазването на статуквото. Все по-често и групите от крайната десница се противопоставят на предложенията за „свободен пропуск“ за големите технологични компании.
Последна надежда: Съдът на Европейския съюз?Основниятвъпросизглежда е дали закон без никакви значими ограничения може по някакъв начин да бъде съгласуван с основните права на ЕС. В миналото Съдът на Европейския съюз е отменял законодателство на ЕС в случаи, свързани с много по-незначителни нарушения на основните права на ЕС, като съхранението на данни или прехвърлянето на данни от ЕС към Съединените щати.
Макс Шремс: „Ако законодателят е загубил всякакво чувство за мярка и посока, хората могат да се обърнат единствено към съдилищата. Всеки екстремен закон, който носи висок риск да бъде отменен, би създал в същото време само повече правна несигурност, вместо обещаното опростяване.“
